Заедно

Признавам си, че понякога се притеснявам, дали й е интересно така? В някои случаи излизаме не защото не предпочитам да си стоя пред компютъра, а защото съм решил, че така ще я зарадвам. Предполагам, че и тя прави такива малки жертвоприношения пред олтара на нашатга връзка.
Започнах пак да мия чинии - не го бях правил от години! Мих пода, пера, простирам...
Виждам, че и Ралица прави усилия да се справя като домакиня, макар че поставям и на двама ни посредствена оценка. Не и на нейното готвене, което е отвъд превъзходното, при това в големи количества!
Къщата ни е чиста, нищо че майка ми мисли друго. С малко викане и препирни и спорове и преговори понаместихме задачите. Виждал съм доста по-разтурени домакинства от нашето. Защо говоря толкова много за това? Защото по навик от бизнеса си знам колко е важно да е чисто и подредено. Добре е и за Влади да расте в среда на чисти отношения - хех, вече започнах да разбирам и от гледане на деца :)
Чат-пат свирим на синтезатора - вкл.- двамата, тя на кавала. Пускаме си филми. Гледаме телевизия. Тя се сърди, че много стоя на компютъра. Аз - че непрекъснато иска да се прегръщаме, сякаш това е единственият начин да обичаш.
Няколко пъти си тръгва, дори веднъж стегна куфарите. Напоследък не го прави, може да е за добро.
Дойде пролетта и купихме колело първо на Влади, после на Ралица. Нали сте виждали по рекламите как щастливите семейства карат колело по селски път?
Първо, такива пътища в България няма. Още търсим де...
Преди близо 3 години си куеепих багажник за колела, който досега не бях ползвал, очаквайки семейството си. Ето го и него, монтирах багажника и натоварихме трите колела. Сега накъде? Южният парк е превъзходно място, но е малък и омръзва.
В селата има безброй кучета, които се нахвърлят с безумна омраза към Бъгчо - нашето куче. Дори в Южния парк има глутница в самия център на парка, която всеки път ни напада. За умората си от България пиша другаде, сега само ще кажа, че за семейства България е още по-неприятно място. За да избягат на чисто, хората отиват в горите, но там не може да се кара колело! В равнините навсякъде покрай пътя има изхвърлени отпадъци, това е просто национална болест! Самият път ВИНАГИ е изронен и рискуваме Влади да падне както си кара. Не на последно място са раздрънканите жигули-та, с които селските младежи форсират, със замъглено от чалга съзнание.
Предадохме се пред раното ставане! Няма кой да води Влади на детска градина, и двамата спим до късно. Това не значи, че възпитанието му е занемарено, напротив - тъкво след като спря да ходи на детска (от която непрекъснато се оплакваше) той напредна с буквите, вече научиоохме "з" и минаваме на "и". Не го правим по правилата. Просто му разпечатвам на един лист буквички с някой ръкописен шрифт и след тях - точици, за да пише върху тях.
Ралица е много добър родител! Родила е на 17, в някои отношения е несериозна и неинициативна, но към детето има естествен усет. Влади е добре възпитан и послушен, като в същото време си има характер, което е чудесно!
В края на втория ни съвместен месец узнахме, че ще имаме бебе :)