"Всички щастливи семейства са еднакви..."

Това семейство е... не сме вечно ухилени, като в рекламите, но сме доволни, че сме заедно. Понеже приятелите ни са разпръснати по цял свят и знаем, че се тревожат за нас, и ни стискат палци, решихме да направим този дневник на по-важните ни събития и случки.
Нашата история е хем отскоро - приблизително 6 месеца, откакто сме заедно, хем започва много по-отдалеч. Да речем, от интерната "Ран Босилек", през който сме минали и двамата, в различни години, или през предаването "Микрофон и мишка", още когато беше по радио "Тангра" - тогава Ралица се е обаждала в него и сме си говорили...
Историята ни минава през моите 5-6 неуспешни женитби (нещо като младоженецът беглец) и неуспешния опит на Ралица, от който й остава Влади - вече 6-годишен, нашата най-голяма слабост и любимо занимание :)
И така, мотая се из клуба (компютърния клуб "Микрофон и мишка") и една клиентка ме извиква да й помогна нещо. Отварям й пощата, написвам едно писмо до сестра й и вече знам достатъчно, за да я поканя да пийнем нещо.
Ралица е необичайна в очите на всички, на моменти смущаващо странна. Още в първия момент видях в нея много готин човек и спокойно приемах (бе понякога не много спокойно) странностите й. В крайна сметка, досега винаги се е потвърждавало предчувствието ми, че дори тя не знае колко е готина. Например, първото нещо, което направиха с Влади в колата, беше да пуснат на мах Big Gun на AC/DC и да закрещят през прозорците. Чудейки се накъде да тръгна, избрах пътя нагоре, към Витоша, надявайки се да измисля нещо в движение. Тя бая се е уплашила, като съм ги карал нагоре по безлюдните местности, но не се издаде. Така стигнахме до отбивката за Драгалевския манастир и спряхме там. Вечерта тя ми каза, че всъщност отива в Англия да се омъжи и... трябва да се сбогуваме. Не знам защо, не обърнах голямо внимание, разделихме се и зачаках нещо да се случи.
По-следващия ден беше рожденият ми ден. Тя се появи от подлеза, смая приятелите ми "Ми аз всъщност свиря на кавал...", после се хвана да мие чиниите от купона и почти не я видях до края. Все пак, тръгнахме си заедно, ходихме на дискотека и на връщане... пак Big Gun и крясъци през прозореца...